Еко, Празнични, Природа

Ден на Земята – немислимото може да си остане немислимо

Да се говори за Земята е важно. Не за друго, а защото нямаме друга. Поне засега.

Уникалността, разбира се, сама по себе си не е ценност. Животът ни е пълен с „единствени и неповторими“ неща, които не само не забелязваме, но и няма защо да го правим. Със Земята обаче нещата стоят по по-друг друг начин, макар че нея също не я забелязваме.

Старо житейско правило е: когато вземем нещо за дадено, някой ни го взима или просто го губим. Затова на този ден трябва да направим едно единствено нещо – да се опитаме да си представим живота без Земята, такава, каквато ни е дадена. Да си представим познатите ни места. Не някъде далече, не глетчерите или почти потъналите тихоокеански острови, за които все повече слушаме и гледаме, а тези около нас, които виждаме, където живеем и които обичаме. Как ще изглеждат без дървета и растения? Сухи, без реки, поточета, езерца. С въздух, през който много-много не се вижда. Без чуруликане на птици и звуци на какъвто и да е живот. Мръсни, с камари отпадъци?

Всъщност, много ни е трудно да си го представим. А не би трябвало – тези неща сме ги виждали и вероятно, в една или друга степен, всеки ден подминаваме. Въпросът обаче е да си ги представим всички накуп, и то не само тук и там, а навсякъде. Защото всичко в природата е свързано. Като отсечеш дървото, с него си отиват и чистият въздух и влагата, а с тях и животът. И идват отпадъците, останките от някога използвани, но вече ненужни неща.

Ако може да случи тук, защо да не случи и там, и там. И навсякъде. А това вече не е ОК, нали? Но е логично. Ако направим А, след него идва Б, след него – В и така докато стигнем до това, което не е ОК и връщането, ако изобщо е възможно, ще е безкрайно трудно, бавно и скъпо. А ние наближаваме тази точка бавно, но сигурно. През миналата година само за 7 месеца човечеството сме потребили талкова природни ресурси, колкото планетата може да възстанови за една година. Неотдавна, през 2000 г., за това са ни били необходими 9 месеца! Само за производство на хартия изсичаме по 4 милиарда дървета годишно. А за останалите ни нужди (нови земеделски площи, пътища и друга инфраструктура и др.) – още 3 милиарда!

Затова в Деня на Земята, да си представим живота без Земята, такава, каквато ни е дадена – чиста! Нещо не можем, нали? Немислимо е. Но е напълно възможно. Затова, пак следвайки пътя на логиката, да обърнем нещата. Да направим А – да изхвърлим отпадъците си разделно, след него да направим Б – да помислим как да потребяваме по-малко, т.е. как да правим по-малко отпадъци, след това и В – да помогнем местата около нас да станат по-чисти и по-зелени, и т.н. и т.н. И така всеки ден.

И тогава немислимото ще си остане немислимо.

Емил Георгиев