Наталия Христова е експерт „Финансови отчети и анализи“ в Екопак и е отличена с грамота за участието си в литературния конкурс по случай Световния ден на околната среда, организиран от Българската мрежа на Глобалния договор на ООН.

Утринна омара, първи слънчеви лъчи, уморени нощни птици… Спокойствието на водата, отразените в повърхността й рехави облаци, розовеещи от отблясъците на утрото. Някъде в далечината се пробуждат първите птици, готови за новия ден, по брега се полюшват тръстиките, погалени от лекия бриз.
Така започва семейният ни риболовен излет до един недалечен от София водоем. Рано, по изгрев, за да може сънените още риби да бъдат подлъгани да напуснат своите скривалища в търсене на обилна закуска. Синът ми по примера на баща си се е оборудвал с въдица и воблери, както и неизменната риболовна шапка с изкуствена муха, направена от най-шарени перца. Няма търпение риболовът да започне. Все още е малко непохватен в замятането, но пък компенсира с хъс и желание. Разполагаме се на брега върху мека, току що поникнала тревичка под широките клони на растящите по брега върби. Аз не съм така ентусиазирана като тях, но се възползвам от това да прекарам един ден сред спокойствие, чист въздух и зеленина. Моите риболовци подготвят такъмите си – разпъват въдици, слагат воблери и започват да замятат в търсене на голямата риба. Не след дълго първото костурче е хванато. Радостта на сина ми е голяма, гордо се снима с уловената рибка, след което с уверено движение я връща обратно във водата. Още от много малък баща му го учи, че риболовът е само спорт и се практикува за удоволствие, затова рибките се връщат обратно, за да си живеят и да пораснат. Двамата се запътват по брега в търсене на по-добри места за мятане.

Слънцето вече грее уверено високо в небето, птичките пеят своите песни, листата шумолят приятно. Чувствам се толкова далеч от напрегнатия ритъм на градския живот, мръсния въздух и затворените пространства, в които прекарваме дни си. Лекият вятър разрошва косата ми, песента на птиците гали слуха ми, заглеждам се в белите облаци, устремени по своя небесен път. Леки вълнички тихо припляскат по брега, обливайки облите камъни, обрасли с дантели от водорасли. В далечината чувам радостните възгласи на детето от поредната рибка, примамена и закачена на въдицата. Бихме могли да наречем това фоториболов, много щастливи снимки през целия ден.
След няколко часа двамата се връщат в сборния пункт, т.е. при мен и храната – грижливо опаковани сандвичи и сок. Синът ми бърза да натроши част от филията си на появилите се покрай брега диви патици, сякаш усетили, че има нещо вкусно за ядене. Веселбата е голяма. Споделяме обяда си със семейството патици, които за благодарност ни изнасят цяло представление – плуват, гмуркат се, пръскат се една друга. Забавлението е за всички, най-вече за сина ми.

Обедното слънце вече напича, но под сянката на върбите е все още приятно прохладно. Жуженето на пчелите става все по-мързеливо, птиците си почиват в гнездата, самотен кълвач продължава търсенето на червейчета в кората на дърветата, а малкият търчи сред тревите и цветята, за да набере букет за мама.
След кратка почивка под сенките на дърветата риболовците отново се отправят в търсене на нови приключения покрай брега. Използвам момента за отмора и отърсване от ежедневието, почивката сред природата не може да се сравни с друга.
Надвечер си тръгваме, заредени с положителни емоции от красотата и спокойствието на прекарания чудесен ден, готови за нови предизвикателства!