Историята на опаковката е неразделно свързана с тази на човека. Още в древни времена, с първите преселения на народите и възникването на търговията, предците ни са носили хранителни запаси със себе си и е трябвало да измислят някаква форма на опаковане, за да транспортират и запазват храната. За пренасяне на храна и вода те са използвали листа, дървесни кори и дънери, черупки от плодове, животински органи, рога и кожи.
Първите стъклени опаковки  произхождат от Древен Египет. Те наподобяват манерки и датират от около 1000 г. пр. н.е. По-късно, около 300-500 г. пр.н.ера, е открита техниката за издуване на стъклото и така то добива по-широка популярност. До края на ХVIII-ти век производството на стъкло остава едно изключително скъпо удоволствие, но в началото на XIX-ти век се създават технологии, които позволяват масовизиране на производството. Това  слага край на използването на издувния метод и поставя основите на производството на стъклени опаковки. Изобретяването на стъкларската преса през 1827 г. позволява масовото производство на евтини стъклени изделия. Революция в стъкларската индустрия прави Майкъл Оуен, който през 1903 г. пуска в употреба първите напълно автоматични машини за производство на шишета и буркани. Така стъклената опаковка става икономически привлекателна за производителите и потребителите и от началото на 1900 г. до края на 1960 г. доминира на пазара за течни продукти.
Опаковката, такава, каквато я познаваме днес, е преминала дълъг процес на развитие.  Тя е резултат  на продължителни проучвания и експерименти, насочени към намирането на по-добри и здравословни начини за запазване на продуктите, които използваме. Осигурява защита от увреждане и загуби, облекчава процеса на транспортиране, съхранение и реализация, а и предпазва околната среда от замърсяване. Опаковката трябва да отговаря на поредица от изисквания, които предявяват потребителите и пазара, както и да е в съответствие с нормативните документи.
Едно от най-важните неща за опаковката е нейната маркировка. Какво трябва да знаем за нея, когато си купуваме нещо опаковано от магазина.

Когато видим знака с трите стрелки, веднага разбираме, че тази опаковката е годна за рециклиране и вида на материала, от който е изработена. Между трите стрелки се поставят цифрите, определени в Приложение №2 към чл. 5, ал. 1, т. 2 от Наредбата за опаковките и отпадъците от опаковки, а абревиатурата за материала на опаковката от същото приложение се поставя под графичния знак.

 

 

 

Маркировката за разделно събиране е изключително важна и трябва да я познаваме добре.
Опаковката трябва да бъде обозначена и с тази маркировка. В страните членки на Европейския съюз е утвърден и широко се използва знака „tidyman“ – т.н. „човече с кошче“, при който често се поставя и надпис „За разделно събиране“. Когато човек види този знак трябва да знае, че опаковка трябва да се изхвърли в някой от трите цвята контейнери за разделно събиране на отпадъци.

 

 

 

Следващото нещо, което е добре да знаем, когато си купуваме опакована стока е дали има поставена търговска марка на организацията по оползотворяване на отпадъци от опаковки.
Като член на организация по оползотворяване, опаковките на пусканите на пазара опаковани стоки e привилегия тя да бъде маркирана и със съответната търговска марка на организацията и особено със Зелената точка
Маркировката, обозначаваща принадлежността на опаковката към колективната система на ЕКОПАК БЪЛГАРИЯ е марката „Зелена точка“ (DER GRÜNE PUNKT).

 

 

 

 

Когато човек си купува опакован продукт и на него има тази зелена точка, то той трябва да е сигурен, че производителят/вносителят е отговорна компания, която е член колективната система на „ЕКОПАК България“ за оползотворяване на отпадъците от опаковки.
Маркировките трябва да се поставят върху етикета на опаковката или върху компонента с най-голямо тегло. Те трябва да са ясни и четливи, достатъчно здрави и трайни, включително след отваряне на опаковката.

Write a Reply or Comment

Your email address will not be published.