Стефка Маленова е старши експерт „Разделно събиране район Източен“ в Екопак и е отличена с грамота за участието си в литературния конкурс по случай Световния ден на околната среда, организиран от Българската мрежа на Глобалния договор на ООН.

Мисля, че при мен любовта към цветята си е по наследство, имам си ген. В стремежа да имам всевъзможни зелени и цветни красоти, посещавам магазини и градини, купувам и садя цветя, треви и храсти. Напълних градината и пак живея с усещането, че е малко. Така е, ненаситно е окото на красота.
Сигурно Вселената ме е разпознала, че съм един преследвач на цветя, за това и ми е поднесла случката, която аз ще споделя :).
По време на работа наблюдавайки сортирането на отпадъци, на лентата забързано излизат пред очите ми две изхвърлени цветя. Те милите едва дишат, затворени в торба. Все едно видях две очи, пълни със сълзи. Хората, които работеха също бяха възмутени от това и изразиха негативните си мисли.
Още на мига забързана ги взех, разбира се с идеята да ги спася и да им дам хумус, вода и светлина.
Освободих ги от затворническата среда и ги поставих в съд с вода, силно надявайки се да се съживят.
Жените, които стояха около мен останаха скептични, че би било възможно да оживеят в този увехнал вид, но аз не загубих надежда и направих всичко, което зависеше от мен.
Цветята имаха късмет, което си личеше си по вида им след час, два, изглеждайки щастливи.
Прибрани на сигурно място ги отнесох в дома ми за да им доставя следващия комфорт. Влязох в първия цветарски магазин и в къщи с нетърпение ги засадих в саксия със свежа торфена почва и полях с вода.
Сутринта на следващия ден те вече се усмихваха, застанали на слънце в градината.
Подхранвах си ги всеки ден, грижих се за тях и им се радвах като на малко дете. Говорих им и ги прегръщах, защото те имаха нужда от това. От ден на ден ставаха все по-хубави, изглеждаха доволни, здрави и пораснаха. Очаквам скоро да ги видя напъпили, искащи да ми покажат своята красота и да изпълнят моята душа. Тези цветя все едно чакаха, точно аз да ги намеря, защото знаеха, че ще ги спася и съм сигурна, че вече нямат търпение да дойде момента в който да ми се отблагодарят с тяхната цветна и запомняща се светлина.
Обичам цветята и се чувствам жива и заредена с енергия за чист и зелен живот. Удоволствието ми е голямо, когато засея цвете и от семенце порасне клонче, от клонче – пъпка, от пъпка – неповторим природен дар и чар. Точно тогава аз осъзнавам, какво съм допринесла за природата и в знак на благодарност, какво ми поднася тя, за да се чувствам щастлива.