Без категория, Еко, Природа

Изгаряне или рециклиране на отпадъците?

В Европа в момента има над 450 инсталации за изгаряне на отпадъци, които превръщат в енергия една четвърт от битовите отпадъци на континента. Очевидно популярно решение, изгарянето безспорно има своите предимства. В контекста на предизвикателствата на днешния и преди всичко на утрешния ден, в реалността на климатичните промени и намаляващите природни ресурси, то все повече започва да отстъпва по привлекателност в полза на рециклирането, което се доказва като по-устойчивия и по-изгоден подход.

 

Рециклирането пести повече енергия, отколкото изгарянето създава. При добиването на суровини от отпадъци е необходимо много по-малко енергия, отколкото при добиването им от природни ресурси. И това спестяване в пъти надвишава енергията, получена от изгарянето на същите тези отпадъци.

 

Изграждането на инсталациите и поддържането им същевременно е сериозна инвестиция, като в повечето случаи се влагат публични, а не частни средства. И въпреки размера на инвестицията, поради характера на операциите, тя не създава много работни места. Същите пари, вложени в рециклиране, създават в пъти повече.

 

Изгарянето на отпадъци не действа като стимул за намаляването им в резултат на разделно събиране. По-скоро обратното. Общините, сключили дългосрочни, за по 20-30 години, договори за доставка на отпадъци за изгаряне, нямат интерес обемите да намаляват. Инсенераторът също предпочита отпадъци с определено качество. Пластмасата например е особено привлекателна за изгаряне, тъй като се прави от петрол и дава повече енергия от почти всички други материали.

 

Същевременно при изгарянето на пластмаса се отделят вредни диоксини. И въпреки че съвременните технологии са с достатъчно висока надеждност, не винаги и не всички токсични замърсители се улавят. При битовите отпадъци никой не може да каже с пълна сигурност какво точно попада в пещта. От своя страна рециклирането спестява и огромни количества СО2. Без него на практика е невъзможно достигането на целите от Парижкото споразумение.

 

И все пак, сравняването на изгарянето само с рециклирането не е редно. Трябва да се постави редом и с останалите алтернативи за решаване на проблема. Йерархията при третирането на отпадъците, според вредата за околната среда и икономическата полза, изглежда така: на първо място трябва да помислим как изобщо да не се появят, как да ги намалим, след това идва повторната употреба, след нея – рециклирането и компостирането, после – изгарянето и най-накрая – депонирането на сметище.

 

Така, изгарянето определено има своето място. И с днешна дата има не малко видове отпадъци, които не могат ефективно да се рециклират. Особено композитните опаковки, при които разделянето на материалите, от които са направени, е или трудно и съответно прекалено скъпо, или невъзможно. Превръщането им в енергия е най-доброто, което можем да направим с тях.

 

При третиране на отпадъците всяка община трябва да намери оптималния за своя конкретен случай подход, който неизбежно ще е комбинация от повече от една алтернативи.  Безспорно в нея най-голямата тежест трябва да е на рециклирането. То е по-доброто както за джоба, така и за здравето ни, решение.

 

Автор: Емил Георгиев