Еко, Природа

ОТПАДЪЦИТЕ В КОСМОСА

На 2 април излязлата от употреба китайска космическа станция Тянгун-1 падна в Тихия океан. По-голямата част от 8,5 тона материали изгоря с навлизането в атмосферата, останалото потъна в океанските дълбини. За щастие всичко се размина без човешки жертви и замърсяването на атмосферата и океана в случая е нищожно, но въпросът с отпадъците в космоса става все по-актуален.

От 1957 г. насам са проведени около 5 000 космически старта, в резултат на които днес в орбита има близо 20 000 обекта, чието движение се следи. От тях само 1 200 имат определени функции. Останалите са космически отпадъци, обекти, от които няма някаква конкретна полза. Около две трети от тях са части от сателити или ракети-носители, получени в резултат на  разпадане, експлозии или сблъсъци. Това обаче са само обектите, които могат да бъдат проследени. Съществуват данни за над 700 000 тела с размер над 1 см и над 170 милиона с размер над 1 мм.

При скорост в орбита, достигаща до 56 000 км в час, тяло с размер от дори 1 см може да предизвика сериозни щети и да извади от строя една космическа инсталация. Ако тялото е по-голямо, катастрофата ще е унищожителна, като от своя страна ще доведе до създаването на цели облаци от нови боклуци, които на свой ред ще се превърнат в опасност за други космически инсталации.

Ако проектантите и изпълнителите на космически съоръжения и операторите на мисии спазват възприетите международни мерки за ограничаване на отпадъците в космоса, темпът на нарастването им би могъл да бъде забавен. За да се преобърне тази тенденция обаче е необходимо активното им отстраняване и евентуално  оползотворяване.

Това е и основната тема на проведената в края на април м.г. в Дармщат Седма европейска конференция за отпадъците в космоса. Представеният проект Necropolis на британската компания Hempsell Astronautics предлага излезлите от употреба геостационарни сателити да се събират на една място, т.н. „орбита-гробище“. Състои се от два космически кораба – единият, наречен Hunter, ги прихваща и избутва извън геостационарната орбита, а другият, Terminus, ще бъде последна спирка за вече ненужните сателити.

Проект на University of Colorado в Боулдър също предлага извеждане на ненужните сателити извън геостационарна орбита, но дори без да се докосват – с помощта на „електронна пушка“, която изстрелва пулсиращ поток електрони.

В европейския проект RemoveDEBRIS, чийто старт е предстоящ, сателит-преследвач улавя излезли от употреба сателити, и потенциално всякакви парчета космически отпадъци, с помощта на мрежа и харпун, след което навлиза обратно в атмосферата, където изгаря заедно с „улова“ си.

Тъй като материалите, от които са направени излезлите от употреба космически инсталации са твърде ценни, а и цели компоненти от тях биха могли да се използват наново, повторната им  употреба и дори рециклиране в космоса, е едно от големите предизвикателства пред работещите в тази сфера.

С тази задача се заема компанията Firefly Space Systems, която възнамерява да рециклира непотребни сателити в мисии до Марс – всякаква електроника, дори и винтчета и болтчета, биха могли да влезнат в употреба в една марсианска колония. Идеята е космически кораб-влекач, задвижван със слънчева енергия, да ги прихваща и транспортира до Фобос, по-големия и на по-близка орбита спътник на Марс, където хората ще ги разглобяват и оползотворяват като части и материали.

Космосът е част от околната среда, към него също трябва са отнасяме отговорно и да го предпазваме от замърсяване. И колкото по-скоро започнем да почистваме и оползотворяваме отпадъците в него – толкова повече бъдещи проблеми ще бъдат спестени.

автор: Емил Георгиев