Без категория, Еко, Празнични, Природа

Пластмасова планета: Как малки пластмасови частици замърсяват почвата ни

Милионите тонове пластмаса, попаднали в океаните по света, напоследък получават все по-голямо внимание от медиите. Но замърсяването с пластмаса безспорно представлява по-голяма заплаха за растенията и животните – включително хората – намиращи се на сушата.

Много малка част от пластмасата, която изхвърляме всеки ден, се рециклира или изгаря в инсталации за отпадъци. Голяма част от нея се озовава в депата, където може да отнеме до 1000 години, за да се разгради, като същевременно отделя токсични вещества в почвата и водата.

Изследователи в Германия предупреждават, че въздействието на микро пластмасата в почвите, седиментите и сладководните води може да има дългосрочен негативен ефект върху тези екосистеми. Според тях, наземното замърсяване с микро пластмаса е в много по-висока степен от морското, като се оценява на 4 до 23 пъти по-високо, в зависимост от околната среда.

Изследователите стигат до извода, че макар малко изследвания да са извършени в тази област, досегашните резултати са обезпокояващи: части от пластмаса присъстват практически по целия свят и могат да предизвикат много видове нежелани ефекти.

Проучването изчислява, че една трета от всички пластмасови отпадъци попадат в почви или в сладка вода. По-голямата част от тази пластмаса се разпада на частици по-малки от пет милиметра, известни като микро пластмаса, а те се разпадат допълнително на наночастици (по-малки от 0,1 микрометра). Проблемът е, че тези частици навлизат в хранителната верига.

Канализация

Канализацията е важен фактор при разпространението на микро пластмасата. Всъщност между 80% и 90% от пластмасовите частици, съдържащи се в отпадните води, например от текстилни влакна, остават в утайката, се споменава в проучването. Утайките от отпадъчни води често се прилагат като почвен обогатител, което означава, че всяка година в почвата се внасят няколко хиляди тона микро пластмаса. Микро пластмасите могат да бъдат открити дори в чешмяната вода.

Микро пластмасата може да взаимодейства и с почвената фауна и да оказва влияние върху здравето и функциите на почвата. „Земните червеи например правят своите дупки по различен начин, когато в почвата присъства микро пластмаса,“ се казва в статия на Science Daily.

 Токсични ефекти

Хлорираните пластмаси могат да отделят вредни химикали в околната среда, които след това могат да проникнат в подпочвените води, в околните водни басейни или в екосистемите. Това може да доведе до редица потенциално вредни ефекти върху биологичните видове, консумиращи водата.

Като цяло, когато пластмасовите частици се разрушат, те придобиват нови физични и химични свойства, което увеличава риска те да имат токсичен ефект върху организмите. И колкото по-голям е броят на потенциално засегнатите биологични видове и екологични функции, толкова по-вероятна е проявата на токсичните ефекти.

Химичните ефекти са особено проблемни на етапа на разграждане. Добавки като фталати и Бисфенол А (BPA) се отделят от пластмасовите частици. Тези добавки са известни с техните хормонални ефекти и могат да нарушат хормоналната система на гръбначните и безгръбначните. В допълнение, нанометричните частици могат да причинят възпаление, да преминат през клетъчни бариери и дори да пресекат мембрани като кръвно-мозъчната бариера или плацентата. В клетката те могат да предизвикат промени в генната експресия и биохимичните реакции.

Дългосрочните последици от тези промени все още не са достатъчно проучени. „Въпреки това, вече е доказано, че при преминаване на кръвно-мозъчната бариера нанометричните частици предизвикват промяна на поведението при рибите“, казват от Института Лайбниц по сладководна екология.

Как микро пластмасите попадат в нашата вода?

Един от основните източници е нашето облекло. Миниатюрни влакна от акрил, найлон, спандекс и полиестер се отделят всеки път, когато перем дрехите си, и се отвеждат в пречиствателни станции за отпадъчни води или биват изливани в околната среда.

Според скорошно проучване, цитирано от Water World, повече от 700 000 микроскопични пластмасови влакна могат да бъдат отделени в околната среда по време на всеки цикъл на перална машина. Това все още не е проучено при ръчното пране, което е по-често срещано в развиващите се страни, но ефектът може да бъде значим и там.

Проучване през 2016 г., поръчано от компания за дрехи Patagonia и проведено от изследователи от Калифорнийския университет в Санта Барбара, установява, че еднократно изпиране на едно синтетично яке, отделя средно 1,7 грама микрофибри.

 

Автор: UN Environment

Превод: Жасмина Русева

 

 

Write a Reply or Comment

Your email address will not be published.