Без категория, Еко, Природа

Смартфонът: малкото устройство с огромен апетит за природни ресурси

За милиони хора па света премиерата на новия модел на любимата марка смартфони е очаквано с нетърпение събитие. И ако консуматорът в нас надделее и новостите в дизайна и функциите ни накарат да преглътнем традиционно високата цена, ставаме горди собственици на най-новото технологично чудо. Това обаче е лоша новина не само за поредния ни стар телефон,  но и за природата.

Всички толкова много сме свикнали със смартфона си, и с очакването с всеки следващ модел той да е с още по-големи възможности, че вече не можем да си представим живота без него. А трябва, защото един ден е напълно възможно това да се случи. Не че смартфоните ще изчезнат, не, но могат да се върнат на по-ранни етапи в развитието си и да останат без определени функции.

Причината за това се крие в самия телефон. За изработването му с всички тези все по-невероятни функции са необходими десетки различни метали, минерали и съединения. И всички те трябва да бъдат извлечени от природата. А някои от тях са наистина редки.

Никой не знае колко и какви точно материали има в даден модел, защото това е въпрос на търговска тайна. В най-общия случай обаче смартфонът ни е 40% метали, 40% пластмаси и 20% керамика и други материали.

От 83-те стабилни и нерадиоактивни елемента в периодичната таблица най-малко 70 могат да бъдат намерени в смартфоните. Сред тях особено важни са редкоземните метали.  От 17-те редкоземни метала 16 са включени в телефоните.

Благодарение на метали като неодим, тербий и диспросий телефонът може да вибрира. Тербий и диспросий се използват в малки количества и в тачскрина, за да се получат цветовете на дисплея. И сега на пазара могат да се намерят модели без  вибриране и с едноцветни екрани, но те не се радват на особен потребителски интерес.

В този случай „рядко“ не означава непременно в недостиг, но тези метали далеч не са в изобилие. Те се срещат в малки количества на много различни места на планетата и извличането им често е много трудно и бавно. Освен това нямат адекватни заместители. Проучване, проведено през 2013 г. в университета в Йейл, установява, че от 62 метала и металоида, използвани в един смартфон,  12 почти нямат ефективна алтернатива, а от заместителите на останалите нито един не е с изцяло същите качества.

Някои метали, като желязо и алуминий, са в толкова големи количества, че няма опасност от прекъсване на доставките им. С други обаче сме изправени пред сериозни проблеми. Резервите на диспросий например могат да стигнат до 2050 г., но е възможно да се изчерпят и до 2020 г. До 2050 г. може да имаме недостатъчно предлагане и на мед, а на злато още по-рано.

Първа стъпка към решаването на проблема е въвеждане на прозрачност в цялата верига на доставки  – къде са добити материалите, с какви технологии, справедливо ли е заплащането на работниците. И в крайна сметка какво е въздействието върху околната среда.

Следващата стъпка е разработването на алтернативни технологични решения с материали, които са достъпни в по-големи количества.

След това идва екологичният дизайн – създаване на устройства, които лесно могат да се надграждат и ремонтират и които лесно могат да се разделят на отделни компоненти и материали.

И най-важната стъпка – рециклиране. Употребата на материалите отново и отново значително облекчава натиска за нови ресурси върху околната среда.

Трябва да мислим не само как смартфонът ще направи живота ни по-удобен, но и докога ще можем да се радваме на това удобство. И когато дойде време да сменим телефона си, е добре да си дадем сметка откъде и на каква цена за природата идват материалите, от които е направен, и да направим така, че старият телефон да бъде рециклиран и оползотворен максимално.

 

Автор: Емил Георгиев

Write a Reply or Comment

Your email address will not be published.