Еко

Тихият мръсен Дунав?

Река Дунав е дълга почти 3 000 км, преминава през десет страни и четири столици, което я прави най-международната река в света. След десетилетията на системно индустриално замърсяване преди демократичните промени в Източна Европа, екологичното състояние на реката значително се подобрява. Напоследък обаче нови замърсители заплашват нейните води – пластмасови и фармацевтични отпадъци и пестициди.
Най-новото, трето подред, Съвместно изследване на Дунав на Международната комисия за опазване на река Дунав (МКОРД) е най-голямото по рода си речно изследване. Провежда се веднъж на 6 години с три основни задачи – да събере информация по показатели, които не са включени в непрекъснатия мониторинг, да представи сравними – събрани представени по един начин, данни за всяка част на реката, и да привлече общественото внимание към проблемите на реката. Подкрепено е от множество държавни институции, неправителствени организации и бизнеса. Компании като Coca-Cola Hellenic и Donauchemie Group се включват не само с финансова подкрепа, но и с опита и експертизата си в управлението на водни ресурси. Анализите на пробите са направен във водещи европейски лаборатории.
Публикуваният през 2015 г. доклад представя списък от двадесетте на-опасни за реката вещества, от които само седем се следят официално. „Липсата на информация за видовете замърсители, изхвърляни от различните производства в реката, е огромна.“ признава Адам Ковач, технически експерт по контрола върху замърсяването в МКОРД. Според него европейското законодателство застава зад индустриалното развитие.
Един от „новите“ замърсители е микропластмасата, която застрашава рибата и ларвите й, които я поглъщат, взимайки я за храна. Проведено в Австрия изследване установява, че през австрийската отсечка на реката годишно преминават 40 тона микропластмаса – частици с диаметър по-малък от 5 мм. Основен принос за разпадането в околната среда и превръщането на големи пластмасови парчета в микро пластмаса имат носените от вятъра боклуци, директното изхвърляне в реката и неефективното управление на отпадъци.
Основното решение на проблема със замърсяването на река Дунав с пластмаса е рециклирането. Според експерти, в бъдеще инсталациите за рециклиране на пластмаса ще имат и допълнителна производствена фаза за обработване на микро-замърсители.
Друг голям замърсител на реката са вещества, широко използвани в земеделието, например торове. Когато те достигнат речните води могат да доведат до еутрофикация (изчерпване на кислорода), което предизвиква бурно развитие на водораслите, а то, от своя страна, води до задушаване на живеещите под тях организми. Инвестициите в земеделие в крайдунавските страни ще увеличи риска от замърсяване в близките години.
Въпреки всичко, третото от поредицата изследване отчита високи нива на биологично разнообразие и редки видове. Качеството на водата като цяло се подобрява, въпреки че има върху какво още да се работи в тази насока. Хората могат да плуват в определени участъци от Дунавския речен басейн, но не навсякъде. Могат да консумират и риба, без това да застрашава здравето им, но последващи изследвания на концентрацията на живак са наложителни. В реката са констатирани значителни количества естествени популации и зони, които са останали в добро екологично състояние.
Сътрудничеството между страните от Дунавския басейн продължава да носи позитиви и благодарение на обединените усилия на правителствени и неправителствени организации, подкрепени от бизнеса, водите на река Дунав и животът в тях стават все по-здравословни и по-безопасни за всички.

Подобни публикации

Write a Reply or Comment

Your email address will not be published.