Корпоративни

Устойчиво развитие и големият бизнес

Големите компании доказаха, че се съобразяват с екологията и отговориха на ценностите на нашия век и на нуждите на потребителите: освен, че хората искат да потребяват стоки, те имат нужда от чист въздух и чиста вода. Нещо повече – все повече компании се обвързват с обществено значими каузи, екологични каузи, доброволчество.

Примерите са два – съвсем пресни:

1. The Coca-Cola Company обяви, че е постигнала предсрочно амбициозната си цел 2020 – да връща в природата всичката вода, която използва в продуктите си. През 2015 г. 192 млрд. л. са стигнали там, където природата има най-голяма нужда от тях – в застрашени, замърсени или пресъхнали влажни зони, реки и езера – благодарение на финансираните от компанията 248 проекта в 71 страни. Това я превръща в природозащитен фактор от планетарен мащаб, пред който цялото политическо и активистко говорене и „усилия“ просто бледнеят.

2. Кока-Кола ХБК“, бутилиращата компания на марките на „Кока-Кола“ в нашия регион (28 страни, 33 хил. служители и 600 млн. потребители), беше обявена за световен лидер за сектор „Напитки“ в годишната класация на индекса за устойчиво развитие на Дау Джоунс (DJSI). Компанията постигна общ резултат от 90 (от 100) точки – с 40 повече от средния за индустрията, включително над самата The Coca-Cola Company. Това са отлични финансови резултати на фона на изключително намаление на екологичния отпечатък (потребление на ресурси и увреждане на околната среда) и увеличение на ползите за клиенти, служители и цялото общество, които не остават незабелязани: в суперсектор „Храни, напитки и тютюн“ големият победител на DJSI тази година е „Нестле“.

Пазарът определя и натиска върху ресурсите. Един бутилиращ завод зависи от непрекъснат достъп до много и чиста вода и точно затова ежедневно се стреми да минимизира свързаните рискове и най-простият подход е да използва и замърсява възможно най-малко. Все пак разхищението на ресурс е чиста загуба. Тъй като около всеки конкретен ресурс обикновено има много групи свързани страни, бизнесът трябва да умее да отразява и техните очаквания, за да не загуби изведнъж достъп, или т.нар. социален лиценз за работа. В тази връзка подпомагането на водоснабдяването на местно ниво се е превърнало в почти стандартна практика за „Кока-Кола“ по света.

„Големият лош бизнес“ просто не може да си позволи да бъде смятан за такъв, а разполага и с ресурса за непрекъснато подобрение – и точно затова се явява основният двигател на устойчивото развитие, включително и в България.

Със съкращения от от http://forbesbulgaria.bg. Пълният текст вижте тук.

Подобни публикации

Write a Reply or Comment

Your email address will not be published.