Без категория, Еко, Природа

Войната с пластмасата – „гореща“ и на всички фронтове

Войната с пластмасата отдавна излезе от своята „студена“ фаза. Днес тя се води на всички континенти и по суша и по море, по всички фронтове и с всякакви оръжия – конвенционални, химически, бактериологични…

Логичен е въпросът „Как се стигна дотук?“. Нали пластмасата е вълшебният материал на 20-ти век, който може да замести почти всеки друг и да предложи добри и евтини решения във всички сфери на материалния ни свят? Отговорът е много дълъг, но може да бъде обобщен с една дума – алчност. Толкова човешкото желание да имаме всичко, тук и сега. И толкова човешката склонност да не си даваме точна сметка за цената на удовлетворените желания и да мислим за проблемите като за нещо далечно, някъде там, някога в бъдещето.

Малцина обаче предвидиха неприятна изненада – „утре“ много бързо става „днес“, а „тук“ е навсякъде на планетата. И както историята многократни ни е показвала, съюзниците ни често се превръщат в наши врагове. Така, без да се усетим, полезното се превръща във вредно. И то в особено големи размери. Смята се, че до днес в света са произведени над 8,3 трилиона килограма пластмаса. Почти всичката е някъде около нас, предимно като отпадъци. Над 150 милиарда килограма са в океана, като всяка минута в него попадат пластмасови отпадъци с обем на един стандартен боклуджийски камион.

Физическото им събиране и „обезвреждане“ – рециклиране и връщане обратно в икономиката, е истинска война, водена с всички познати технически средства. Въпреки това и въпреки милионните армии, включени в процеса, резултатът е твърде скромен. Само 14% от пластмасата се рециклира. И това е видно с просто око – пластмасовите отпадъци са навсякъде около нас.

И както в големите войни, така и тук, едни фронтове са видими и лесно привличат вниманието, а други – не. В категорията „тих фронт“, бихме могли да сложим заплахата от микропаласмасата. Тя често е почти невидима и срещите ни с нея са много повече, отколкото подозираме. Частиците с размери от 5 мм до едва няколко микрона директно попадат в хранителната верига. Най-малките частици лесно могат да бъдат погълнати от микроорганизми, като ракообразните, част от планктона, с който се хранят рибите. А това означава, че присъстват не само на нашата трапеза, но и в менюто на огромен брой животински видове. А все още не разполагаме с достатъчно мащабни и задълбочени изследвания как точно това се отразява на тези организми, вкл. на самите нас.

Войната винаги е била мощно движеща сила за иновации. И тази не е изключение. Непрекъснато нови и нови оръжия се изобретяват, тестват и хвърлят в битката. Наскоро патентована технология използва магнитен катализатор за разлагане на PET до молекулярно ниво. Образно казано, материалът се „разглобява“ до молекули, отстранява се всичко ненужно, като замърсители и оцветители, след което молекулите се „сглобяват“ отново до чиста, прозрачна, готова за нова употреба PET пластмаса. Случайно открит в Япония щам бактерии буквално изяжда определени видове пластмаса с помощта на уникалния ензим, който произвежда. Успешното модифициране на ензима ще помогне на бактериите за броени дни да разлагат пластмасови отпадъци, които в природата биха се разлагали със стотици години.

И още една особеност на войната с пластмасовите отпадъци – в нея може и трябва да се включат всички. Наистина всички. Разбира се, най-ефективни са международните организации и националните институции, които определят рамката и имат лостовете да я наложат. Бизнесът е също мощен играч и на тази сцена. Необходимите ресурси са огромни и могат да дойдат единствено от него. Да не говорим, че бизнесът е част от проблема и няма как да не бъде част и от решението му.

Накрая, оставаме ние, милиардите жители на планетата. Ние можем да се включим и като граждани, с възможността си да влияем върху институциите, и като потребители, с влиянието си върху бизнеса, и най-вече като мислещи същества, които могат да видят какво ги чака отвъд „всичко, тук и сега“ и да се опитат да го предотвратят. Защото най-добрата война е избегнатата се война.

Емил Георгиев